Веган Руло „Стефани“

Предстои ми едно събитие, за което силно се вълнувам! Ще готвя за много хора  🙂 🙂 🙂 Няма да ми е за първи път. Готвила съм много пъти за големи събития, които сама си организирам в къщи – т.е. готвила съм за много приятели, ей така, защото обичам да го правя. Готвила съм и в тежки планинарски условия – пак за много хора, пак за приятели, защото обичаме там високо да празнуваме рождените си дни – аз и приятеля ми. Готвила съм и в професионална кухня, пак за много хора и то за непознати, защото това съм работила дълги години. Но този път е по-различно, по-специално. Сега ще правя предварително меню – две закуски, два обяда, две вечери – с много плодове, зеленчуци, ядки, супер храни – всичко постно, всичко вкусно и здравословно. Красива и не-тежка закуска, изискан и лек обяд със салати, супи, ястия и предястия, прекрасна романтична вечеря със завършек от опияняващ вкусовите рецептори десерт… Всичко трябва да бъде перфектно написано, пресметнато, преценено, да няма нещо, което да ми дойде наум в последния момент и да се окаже, че е твърде късно… Хората не са малко, а и помощници – трябва да бъда с нагласата, че няма да имам, а ако имам – винаги са добре дошли. Извода е, че храната трябва да бъде хем вкусна и елегантно поднесена, хем не много простичка и ежедневна и хем да се приготвя бързо, за да мога да се впиша във времето, с което разполагам. Не, че се оплаквам – изливам трепети и вълнения и приемам предизвикателството с широко отворени ръце, ум и сърце 🙂

По този повод споделям една интересна рецепта, с която експериментирах днес и за която се колебая дали да включа във въпросното меню, защото не е от най-лесните, неща, които мога да измисля. Това е веган „Руло Стефани“ – без соя и без глутен:

Продукти:

  1. За „каймата“:
  • елда – 1 чаша (не сварена)
  • каймаовесени ядки – 2 с.л.
  • ленено семе – 2 с.л.
  • брашно от нахут – 4-5 с.л.
  • лук – 1 голяма глава
  • мазнина за готвене – 3 с.л.
  • магданоз
  • кимион – поне 1 с.л.
  • черен пипер
  • червен пипер
  • сол

2. За „сиренето“:

  • кашу – 1 чаша (накиснати за поне 4 часа)sirene
  • бадеми – 1 чаша (накиснати за поне 6 часа)
  • сок от лимон – 1/2
  • хранителна мая – 1 с.л.
  • паста мисо – 1ч.л.
  • зехтин – 1-2 с.л.
  • вода – 2-3 с.л.

3. За „яйцето“

  • картоф – 1 средно голям
  • жълтъкоризово брашно – 3-4 с.л.
  • черна хималайска сол
  • куркума

4. За пълнежа:

  • кисели краставички – 3-4 бр.
  • морков – 1 голям
  • царевица или грах – на вкус

1. За каймата варя елдата – до разкашкване, след това я отцеждам много хубаво в сито за брашно. Овесените ядки и лененото семе ги меля на кафемелачка и ги добавям заедно с брашното от нахут и подправките. Лука го задушавам в мазнината до омекване и добавям към сместа. Замесвам леко лепкаво тесто и го оставям да си почива.

2. За сиренето използвах бедими и кашу, защото нямах достатъчно кашу. Ако имах,
ruloможеше и само кашу да ползвам (не да си играя да беля бадеми…). Когато бързам много и не съм си накиснали ядките предварително, ги заливам с вряла вода и изчаквам, докато набъбнат. Така ядките вече няма да са сурови и запазили всичките си полезни качества, но така или иначе това „сирене“ ще е вътре в рулото и ще се пече… Поставям ядките в моя „мощен“ кухненски робот и разбивам… докато започне да се мъчи, помагам му малко с шпатула и пак го мъча… идеята е сместа да стане възможно най-фина. Когато вече няма накъде, добавям малко вода, за да помогна на меленето, след това добавям и малко зехтин и накрая изцедения сок от лимон. Хранителната мая и пастата мисо са за по-сиреняв вкус, но може и без тях.

3. За „яйцата“ сварих един картоф, пасирах го и добавих оризово брашно и подправките до получаването на меко тесто, което оформих на топки и пуснах във вряща вода. Не казвам, че имаше вкус на яйце. Но пък имаше формата и консистенцията на сварен жълтък. Пък кой знае – може и на вкус да е било подобно…

produkti

4. Нарязах си кисели краставички и сварен морков на лентички, отцедих царевицата и се подготвих за сгъването на рулото. На алуминиево фолио изсипах сместа за „каймата“, размазах я във формата на правоъгълник и в центъра наредих пълнежа. Сгънах първо от едната страна, после и от другата. Преместих в тавичка, намазана с мазнина, чрез търкаляне на рулото, като премахнах фолиото. Намазах го с мазнина, пуснах във фурната и пекох около половин час на 180-200°C – докато коричката стане твърда и изглежда запечена.сгъване

Приготвих шарена салата от всички зеленчуци, с които разполагаше моя хладилник + ядки и стафиди, направих любимия ми дресинг от горчица (ама домашна), лимон и зехтин и се насладих на труда, който положих в рамките на почти половин ден…

И извода е, че това няма как да го сготвя за голяма група хора, защото ще ми трябват поне три такива рула… Затова продължавам да се забавлявам с нови експерименти.

qrko

Коментари

  1. Craig каза:

    .

    hello.