Пълнен алабаш

Защо хората са забравили за зеленчуците?

Пример за един забравен зеленчук е алабаша… аз НИКОГА в рамките на 1/4 век не бях вкусвала такова нещо. А то си го има. Расте си в България и съм го виждала на разни места да се продава… Е не е масово като саламите, сирената и другата подобна „храна“, но това е така, защото ние сме позволили да се случи. Никой не говори по телевизията за алабаш, само за наденици говорят… И след рекламата за наденици следва реклама за лекарство, подсилващо имунитета… Добре, говорете за наденицата, ама после пуснете реклама на алабаша: Алабаш, или още гулия, е растение от семейство кръстоцветни. На вкус е нещо средно между зеле и ряпа. С ниско съдържание на калории и без никакви мазнини, добър източник на витамините А, В1, В2, В6, С, Е и фолиева киселина, минералите калий, калций, фосфор, магнезий, желязо, цинк, мед, хром и манган.

Пълнен алабаш

При нас са познати два вида алабаш – едър и дребен. Едрият е синкаво-лилав на цвят, а дребния е със светло зелена кора. Консумира се, когато ви е вкусно, по-възможност по-често. Можете да намерите в селските дворове или при дребните български производители… После уважаемите кулинари, които имат достъп до голямата аудитория, нека покажат как се готви алабаш, а не салам.

При мен беше голямо чудене как да го сготвя – да го варя ли, да го пека ли, или суров на салатка? И понеже беше огромен – колкото два нормални, го разделих на две еднакви части и едната употребих за салата, а другата напълних.

Продукти:

  • алабаш – 1бр.
  • лук – 1 глава
  • царевица от консерва (био по възможност) – 100гЗадушаване на пълнежа
  • доматен сок 1/2 чаша
  • нахут – 200г сварен
  • кашу – 100г
  • мазнина за готвене
  • сол
  • къри
  • кориандър
  • кимион
  • черен и червен пипер

за сос „Бешамел“

  • пълнозърнесто или оризово брашно – 3 с.л.
  • мазнина за готвене – 3 с.л.
  • ядково, соево или оризово мляко
  • сок от половин лимон
  • сол
  • щипка куркума ( по желание – за по екзотичен цвят)
  • вълшебна подправка – по желание (но прави чудеса…)
  • хранителна мая – по желание – придава кашкавален вкус

Приготвяне:

Алабашът го варих в подсолена вода около 30 – 40 минути – колкото да омекне малко. Одрязъх капаче и издълбах вътрешността му. Намазах го с мазнина и микс от подправките. Пуснах във фурната, загрята на 200°C празен, без пълнеж, докато приготвя плънката. Издълбаната част я нарязах на тънки лентички, задуших в малко мазнина и вода, до омекване. Добавих лука и кашуто. След като и лука омекна, а кашуто придоби златист цвят, добавих доматеното пюре, нахута, царевицата и подправките.

За приготвянето на соса „Бешамел“: Брашното запържих в мазнината в незалепващ тиган, като бърках непрекъснато, за да не станат бучици. Млякото добавих постепенно на бавен огън, като пак бърках непрекъснато. (Количеството мляко е в зависимост от желаната гъстота. Когато ползвам соса вместо заливка на печени ястия, го предпочитам по-гъст, за да хване коричка по-бързо.) Добавих лимоновия сок и подправките.

Омекналия алабаш напълник с пълнежа, а това, което остана разпределих отстрани в тавичката. Залях с приготвения сос и върнах във фурната до получаване на лека коричка на соса. При поднасяне поръсих със ситно нарязан магнаноз, хранителна мая и сусам.

И допринесох с една идея повече как да си приготвим алабаш 🙂